Следродилна депресия

По време на следродовия период до 85 % от жените изпитват някакъв вид смущение в настроението. Въпреки, че за повечето жени симптомите на нарушения в настроението са преходни и сравнително леки, 10-15% от жените изпитват по-сериозна форма на депресия, а 0.1-0.2 % от жените развиват постпартална психоза.

 

Описани са три форми на депресивно състояние:

  1. Постпартална емоционална нестабилност. Появява се три-четири дни след раждането и се дължи на хормоналните промени в организма на майката, както и на тоталната промяна  в начина на живот, която настъпва след раждането. Основните симптоми са плачливост, раздразнителност и безпокойство, честа смяна на настроението, неспокоен сън, проблеми с храненето, трудно концентриране. Тези симптоми отзвучават спонтанно за около две седмици.
  2. Постпартална депресия се появява през първите 4 месеца след раждането или до края на първата година.  В този период настъпва огромно намаление на естрадиола и прогестерона в първите 48 часа след раждането, но тяхната екзактна роля в развититето на депресия остава недоказана. Наличието на автоимунно тироидно заболяване също повишава риска от депресия.Счита се, че психологически фактори, като липса на подкрепа от партньора или нежелана бременност, също игратя съществена роля за развитие на постпартална депресия, както и усложненията по време на бременността и ражденето, ниска увереност като родител, проблеми със здравето на детето. Следродилната депресия е по-устойчива и по-изтощителна и пречи на способността на майката да се грижи за детето. Характеризира се с перодин на силна тъга, тревожност, отчаяние, безсъзнание, мисли за самоубийство или за смърт, натрапчиви страховеи отрицателни чувства към дедето.
  3. Послеродова психоза е рядко срещано състояние и е психиатрично спешен случай, който изисква освен медикаментозни и стационарно лечение.

 

И трите състояния, независимо от степента на тежест изискват адекватно отношение, както на специалистите, така и на средата в която майката отглежда детето си. Препоръчитенлно е да се направят профилактични мероприятия още по време на бременността, в случаите, когато има сигнали за депресивни състояния от по-ранен период или фамилна обремененост.

Жените, които се лекуват с психотропни медикаменти трябва да са информирани, че лекарствата се излъчват в млякото и кърменето трябва да бъде под лекарски контрол.

Изв. от тема на Д. Гавраилова

Факултет „Обществено здраве“ МУ – София

Ето няколко съвета за това как да избегнете следродилната депресия…

За всяка промяна е нужно време! Не забравяйте, че раждането на дете не е само щастливо събитие, то е и една огромна промяна в живота ви, към която трябва да се адаптирате постепенно. Дайте си толкова време, колкото ви трябва. Не бързайте, всичко скоро ще си дойде на мястото.

Не изисквайте от себе си да сте перфектна майка! Такава все още няма. Вие сте най-добрата майка за вашето дете, каквото и да ви говорят майките с по-дълъг опит! Единственото, от което то има нужда, е да усеща любов и топлина.

Най-важното в този момент е да се чувствате спокойна и уверена! Това може да постигнете, като не се вслушвате в съветите на всички около вас, а се водите по вашата интуиция и по ритъма на вашето бебе – скоро то само ще ви казва какво и кога трябва да правите.

Внимавайте с „помощта“! Ако имате „помощници“, които всъщност ви пречат да се отпуснете и да свикнете с новата роля, е добре в самото начало да им обясните, че когато имате нужда от тях, ще ги потърсите . По-добре е да не ви притесняват в този момент.

Не забравяйте да отделяте поне по един час само за себе си всеки ден! Използвайте го, както ви харесва, но нека бъде само за вас! Четете, гледайте филм, излезте на разходка или се вижте с приятелка, поглезете се, направете нещо, което да ви напомня, че имате и друга роля освен тази на майка.

Общуването и близостта с вашия партньор също ще ви помогне! Не го изолирайте само защото бебето има по-голяма нужда от вас. Разказвайте му как се чувствате, какво ви притеснява, уморява, радва. Молете го да ви помага и хвалете всичко, което той прави, за да го насърчите. Така и той по-бързо ще се адаптира към новата си роля на баща!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *