Принципи в хомеопатията

Основни закони в Хомеопатията. Закон на подобието. Тоталност на симптомите. Симилимум.

 

Първият принцип, който лежи в основата на хомеопатичното лечение, е този на подобието: “Similia similibus curantur” – „Подобното се лекува с подобно”. Накратко казано, това означава, че на човек, който има определени оплаквания, ще се даде лекарство приготвено от вещество, способно да провокира подобни симптоми у здрави хора. Например острата интоксикация с Аrsenicum (разбира се зависи от погълнатата доза) може да предизвика силни парещи болки в корема, повръщане, разствойство и прострация. На пациент с гастроентерит с подобни симптоми ще дадем съответно хомеопатично лекарство приготвено от Аrsenicum, което ще го излекува.

 

Обяснението за  начина на действие на принципа на подобието  Д-р Ханеман  дава в Органона.

 

Изхождайки от постулата, че „естественото заболяване разстройва динамично жизнената сила”, на хомеопатичните лекарства той  приписва свойството да предизвикват „малко по-силен, подобен , изкуствен болестен ефект”, който е в състояние да премахне сетествения, по-слабия. „Жизнената сила бива ангажирана и обсебена единствено от по-силната „изкуствена болест”. Тя обаче скоро се изчерпва и освобождава и успокоява болния. Освободената по този начин динамика може да продължи живота отново в  състояние на здраве

 

Тези изводи се потвърждават не само в често наблюдаваното след даване на хоемопатичното лекарство „първично влошаване”, което междувременно предхожда оздравяването, но отговаря и на биологичния закон за действието и противодействието при възстановяване на нарушеното равонвесно състояние – навсякъде в света на живите действа автоматичен процес на саморегулиране за създаване и подържане на равновесие.

 

Следователно, ако се пресъздаде сходството на лекарствените средства – изразено в симптомите при изпитание върху здрави – със заболяване – в смисъл на общността на симптомите, дозираното лекарствено дразнене ще предизвика регулиращи процеси в организма, доколкото той все още може да отговаря на тях / при тежки органични заболявания например това вече не е възможно/ и  ще включи възстановяването.  „Саморегулацията” се включва – чрез подходящо, целенасочено лекарствено дразнене – и се поддържа – или, както го формулира Ханеман в Органона „Всяко лекарство, въздействащо върху живота, преустройва по-малко или повече жизнената сила и за по-дълъг или по-кратък период от време възбужда определена промяна в самочуствието на човека… Нашата жизнана сила се стреми да противопостави своята енергия на това въздействие.”

 

Действие и противодействие, възбуда и успокоение създават равновесие и хармония – този природен закон се потвърждава в здравния природен закон „Лекувай чрез наподобяване на симптомите!”

 

Симилимум

 

Най-подходящия за определен клиничен случай хомеопатичен медикамент, открит след прилагане на принципа на подобието.Simillimum  на латински означава „който най-много наподобява”. Това напомня, че според симптомите поне няколко медикамента изглеждат подходящи, но само едни покрива напълно симптомите на конкретния болен и това е  „симилимумът”, медикаментът, който ще действа най-сигурно.

 

Вторият принцип гласи, че винаги се дава само едно лекарство на принципа на подобието според тоталността от симптоми. Това означава, че след прегледа се назначева например само Pulsatilla 30 и докато се приема не се прецени ефектът от нея, не се вземат никакви други хомеопатични лекарства.

 

В § 274 на Органона четем: „неправилно е да се  опитваме да  използваме сложни средства, когато са достатъчни простите”…опитния хомеопат никога няма да си помисли да даде в качеството на лекарство нещо друго, освен едно, единствено, просто лекарствено вещество. Това се определя също така и от следните причини; даже ако простите лекарства са били щателно изпитани от гледна точка на чистото им специфично действие върху неотслабен здрав човек, все пак е невъзможно  да се предвиди, как две или повече  лекарствеин вещества, ако бъдат обединени, могат да потиснат и променят взаимно действието си в човешкото тяло. „

 

Ханеман ясно посочва в Органона в параграфите от 273 со 285, че лечението се осъществява само с едно лекарство и е неразумно прилагането на няколко лекарства едновременно или на сложни смеси от лекарства.

 

Болестта трябва винаги да се разглежда в нейната цялост и индивидуалност. Не трябва да се забравя, че хомеопатията лекува болния човек, а не болестите. Според Clarce „ Хомеопатията е от началото до край изкуство на индивидуализирането” именно защото болестта е само една – нарушено равновесие, но у всеки се изявява по различен начин, т.е. с различни симптоми. Затова и предписването е индивидуално. Ние не лекуваме според нозологичната диагноза – например „грип”, „мигрена”или „холера”, а според съвкупността от симптоми във всеки отделен случай, изискващ съответното подобно лекарство. Ханеман неколкократно заявава, че при оценката на болестта трябва де се взема прдвид и осбстновката, в която живее пациентът, емоционалният му живот, евентуални физичеси травми, хранителния му режим, тъй като всички тези неща могат да оказват своето влияние върху начина, по който се развива болестният процес (виж §2 и §4 Органона). Лекаря е нещо много повече от обикновен предписвач на лекарства и за да има успех лечението, необходимо е да се обърне вничание на всички аспекти на съществуване на пациента.

 

Третият принцип в хомеопатията се отнася до минималната доза. Симптомите определят начина, по който организмът се стреми да възвърне първоначалното си равновесие. Затова е желателно те да не се потискат, а да се подпомогнат защитните механизми в същата посока. Това става, като се приложи само минимална лечебна доза от съответното хомеопатично лекарство, тъй като то прадставлява подходящ стимул за жизнената сила, направляваща самолекуването на организма. Лекарството не се повтаря докато не се е изчерпал ефекта от първата доза.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *