Органон на лечебното изкуство

Органон на лечебното изкуство  – жизнена сила. Закон на Херинг за излекуването.

 

Това, което отличава хомеопатията от алопатията, е ясната формулировка на прнципи и закони, по които се извършва и с които се съобразява лечението и които са в хармония с естествените оздравителни процеси, протичащи в организма.

 

Ханеман е използвал понятието „жизнена сила”, за да обозначи невидимите енергии, които направляват всички процеси в тялото. Той е прозрял, че за да се въздейства на болестта, която е динамична по своята същност и възниква първо на енергийно ниво, трябва де се подбере подходящо лекарство, способно да предизвика подобна промяна в енергийния модел на здравия човешки организам. Постепенно  Ханеман стигнал до идеята за „потенцирането”, т.е. метода, чрез който може да се отключи скритата сила на съответното вещество и да се превърне в мощно хомеопатично лекарство. То като носител на определена информация, която по своята същност е енергия, е също динамично по начина си на въздействие.

 

ЖИЗНЕНАТА СИЛА е тази, която поддържа възхитително хармоничния жизнен път на всички части на човека, неговите чувства и дейности, така че живеещият в нас разумен дух може да ползва този жив и здрав инструмент за високите цели на нашето съществуване. Когато човек се разболее в резултат на вредни за жвота, динамични влияния на болестния агент, първоначално се разстройва само тази духовна, всепроникваща неговия органицъм, спонтанна жизнена сила. Само един разстроен до аномалност жизнен принцип може да предизвика в организма неприятни усещания и да доведе до това нарушение на жизнедеятелността му, което ние наричаме болест.”(§9,§11)

 

Материалният организъм, лешен от жизнена сила е неспособен да чувства, да функционира и да се самозащитава. Той умира и става субект единствено на външния физически свят и се разпада на химическите си съставни части.

 

Следователно разстройството на „динамиката” за Ханеман е било обяснение за възникването на болестите.

 

Това схващане е стояло и стои в крещящо противоречие спрямо тогавашното и днешното школско мислене в медицината. В тази причинно-абстрактна медицина болестта е идентична със своите симптоми.

Вашият коментар