Големи чудодейни лекарства

Във втория том на своята книга „Големи чудодейни лекарства”  Ханеман казва:Лекарят трябва да търси основно силата и природата на болестта, а не това, което произлиза от болестта; защото не бива да гасим пушека на пламъка, а самия пламък.”

 

Първопричината на болестите  Ханеман намира в „болестно разстроената жизнена сила”. Увредената жизнена сила предизвиква болестни проявия, които са само действие, не причина, но в характената си симпоматична общост разкриват на лечителя това, което трябва да знае.

 

Ханеман дефинира засягащото цялата личност единство на заболяваненто, постулат, който отчасти изпреварва познанията на днешната психосоматична медицина.

 

Болен е  не един орган, а целия човек, който може да се разпознае в болестната картина. „Разстройството на болестно увредения духовен двигател (жизнаната сила) който оживотворява нашето тяло в невидимите му недра и съвкутността на доловимите отвън симптоми, предизвикани от него в организма и представляващи съществуващата болест съставляват едно цяло; те са едно и също нещо. Организмът е наистина един материален инструмент на живота, но той е немислим без животворността на инстинктивно възприемащия и действащ двигател по същия начин, както и жизнената сила е немислима без организма, следователно, заедно те съставляват единно цяло, въпреки че мислено умът ни разделя това цяло на две различни понятия с цел по-лесно разбиране.” (§15)”

 

Нашата жизнена сила като духовен двигател, не може да бъде атакувана  и изменена от никакви нарушаващи хармонията на живота вредни въздействия на външни враждебни на здравия организъм сили по друг, освен по духовен начин. Така също всички сходни патологични изменения не могат да бъдат отстранени от лекаря по друг начин освен с помощта на духовните сили на подходящите лекарствени средста, въздействащи върху жизнената сила.(§16)

 

В следващия параграф Ханеман утвърждава съответната лечебна методика: „.... лекарят трябва да отстрани  изцяло симптомите, за да унищожи в същото време вътрешната промяна, сиреч болестната увреда на жизнената сила, следователно тоталността на болестта.”(§17)

 

Симптомите, обаче, в цялата им съвкупност са от изключителна стойност за лечението, тъй като те правят възможно, дори изискват лечебното средство, подобното.  Само ако терапевтът долови симптомите, само ако воден от тях се насочи към подобното, към препарата, който може да придизвика у здравия същото страдание, само тогава, чрез назначаване на това средство може да разруши съвкупоността от симптомите на болния и да го излекува.

 

При тези обстоятелства лечебното въздействие може да бъде закономерно прогнозирано,  „ принципът на подобието до днес е единственият общовалиден научен принцип при откриването на лекарствата, който позволява при всяко достъпно за лечение заболяване в медицината с предварителна сигурност да се очаква на основата на естествените регулаторни процеси или според тежестта на заболяването по-голямо или по-малко, или изцяло лечебно въздействие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *